Любовта в нас

Любовта в нас

Но какво е любовта?

Не ли е усмивка приветлива –

лъчезарен поглед мил

или блудна мисъл похотлива

е по-нежен сексапил?

Първи трепети, желани срещи

в утрото на младостта,

бурни страсти, пориви горещи

на жадуваща душа?

Или е докосване случайно

тя на трепетна ръка,

мигновение ли е сияйно –

миг на радост във тъга?

Пъстроцветна, лъчезарно ярка

на света е любовта,

лъч златисто ален, де проблясва

в капка утринна сълза.

В сребролунни, люлякови нощи

ухае сладко на цветя,

във зефирни и потайни доби –

шепне в сънните листа.

Всичко, дето е сърце смразило

в мъртва ледена тъма,

и това, дето е мечти смрачило,

стапя тя със светлина.

Тъжни, плачещи очи!

Ала не очите плачат тъжно,

а раненото сърце

и душата в горести горчиво

лее сълзи и зове!

Но пък най-горчиви са сълзите

на нещастната любов,

охладила с леден дъх в душите

вихрен порив, страстен зов!...

Без любов безсмислен е животът,

скучно сив, безцветен – блед!

Врат, протрит до кокал от хомота,

вехне бавно – мършавей!

Но тя никога не остарява,

трепка вечно в две сърца!

В сняг дори земята побеляла,

с трепет чака пролетта!...