25 jun 2006, 15:46

Любовта все някога си отива

  Poesía
1.7K 0 12

Малък си и после ти порастваш.

Потегляш ти по своя път.

Срещаш някого и после...

разделяте се вие на кръстопът.

 

По пътя ти отчаяно говориш:

`` Дали пак ще го видя аз,

дали ще чуя аз гласа му,

 дали ще слушам го в захлас? ``

 

В сълзи горещи нещастен се обливаш

 и като бездомник във нощта се свиваш.

 

Остаряваш и умираш неусетно,

отправил своя поглед-зов.

Дали ще липсваш ти на другия,

онази малка капчица любов.

  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...