25 jun 2006, 15:46

Любовта все някога си отива

  Poesía
1.7K 0 12

Малък си и после ти порастваш.

Потегляш ти по своя път.

Срещаш някого и после...

разделяте се вие на кръстопът.

 

По пътя ти отчаяно говориш:

`` Дали пак ще го видя аз,

дали ще чуя аз гласа му,

 дали ще слушам го в захлас? ``

 

В сълзи горещи нещастен се обливаш

 и като бездомник във нощта се свиваш.

 

Остаряваш и умираш неусетно,

отправил своя поглед-зов.

Дали ще липсваш ти на другия,

онази малка капчица любов.

  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...