25 jun 2006, 15:46

Любовта все някога си отива 

  Poesía
1271 0 12

Малък си и после ти порастваш.

Потегляш ти по своя път.

Срещаш някого и после...

разделяте се вие на кръстопът.

 

По пътя ти отчаяно говориш:

`` Дали пак ще го видя аз,

дали ще чуя аз гласа му,

 дали ще слушам го в захлас? ``

 

В сълзи горещи нещастен се обливаш

 и като бездомник във нощта се свиваш.

 

Остаряваш и умираш неусетно,

отправил своя поглед-зов.

Дали ще липсваш ти на другия,

онази малка капчица любов.

  

 

© Рони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • красиво
  • Браво!Макар че си малка имаш добри идеи.
    Продалжавай напред
  • е не мога да отрека , харесва ми!!!Поздравявам те за написаното!
  • Наистина е много хубаво!Определено имаш талант!Продължавай все така
  • Прекрасно е!
  • Благодаря,Лора!
  • Много е хубаво.Поздрав!
  • Хубаво е продължавай да пишеш и да се усъвършенстваш. Когато има много талант, тогава трябва малко труд, за да му предадеш форма и смисъл. Успех малката
  • Браво!!!Само на тези години го давай по-весело.
  • Браво мила!Много е хубаво
    Давай напред
  • Браво Рони!
    Продължавай в същия дух!
    Поздрави сладка
  • Браво мъниче Продължавай!
    Да се почуди човек, на тия години откъде ти идват на ума тия теми?
Propuestas
: ??:??