25 jun 2006, 15:46

Любовта все някога си отива

  Poesía
1.7K 0 12

Малък си и после ти порастваш.

Потегляш ти по своя път.

Срещаш някого и после...

разделяте се вие на кръстопът.

 

По пътя ти отчаяно говориш:

`` Дали пак ще го видя аз,

дали ще чуя аз гласа му,

 дали ще слушам го в захлас? ``

 

В сълзи горещи нещастен се обливаш

 и като бездомник във нощта се свиваш.

 

Остаряваш и умираш неусетно,

отправил своя поглед-зов.

Дали ще липсваш ти на другия,

онази малка капчица любов.

  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...