Малък си и после ти порастваш.
Потегляш ти по своя път.
Срещаш някого и после...
разделяте се вие на кръстопът.
По пътя ти отчаяно говориш:
`` Дали пак ще го видя аз,
дали ще чуя аз гласа му,
дали ще слушам го в захлас? ``
В сълзи горещи нещастен се обливаш
и като бездомник във нощта се свиваш.
Остаряваш и умираш неусетно,
отправил своя поглед-зов.
Дали ще липсваш ти на другия,
онази малка капчица любов.
© Рони All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
