Jun 25, 2006, 3:46 PM

Любовта все някога си отива

  Poetry
1.7K 0 12

Малък си и после ти порастваш.

Потегляш ти по своя път.

Срещаш някого и после...

разделяте се вие на кръстопът.

 

По пътя ти отчаяно говориш:

`` Дали пак ще го видя аз,

дали ще чуя аз гласа му,

 дали ще слушам го в захлас? ``

 

В сълзи горещи нещастен се обливаш

 и като бездомник във нощта се свиваш.

 

Остаряваш и умираш неусетно,

отправил своя поглед-зов.

Дали ще липсваш ти на другия,

онази малка капчица любов.

  

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...