Малък си и после ти порастваш.
Потегляш ти по своя път.
Срещаш някого и после...
разделяте се вие на кръстопът.
По пътя ти отчаяно говориш:
`` Дали пак ще го видя аз,
дали ще чуя аз гласа му,
дали ще слушам го в захлас? ``
В сълзи горещи нещастен се обливаш
и като бездомник във нощта се свиваш.
Остаряваш и умираш неусетно,
отправил своя поглед-зов.
Дали ще липсваш ти на другия,
онази малка капчица любов.
© Рони All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
