5 oct 2022, 10:00

Любовта – загадъчна и непозната

525 0 4

     

Любовта – загадъчна и непозната

 

Прастара светеше луната,

прастара беше любовта –

загадъчна и непозната,

докосна моята душа.

 

И две очи последвах само,

едно сърце, една мечта.

Потърсих силното ти рамо

и исках да те разбера.

 

Но вятърът отнесе в мрака

диханието на нощта

и образът любим изчезна

за чувствата ми не разбра.

 

Прастара беше и тъгата,

сърцето ми разкъса тя

и само болката в душата

все още пази любовта.

 

          Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...