5 окт. 2022 г., 10:00

Любовта – загадъчна и непозната

527 0 4

     

Любовта – загадъчна и непозната

 

Прастара светеше луната,

прастара беше любовта –

загадъчна и непозната,

докосна моята душа.

 

И две очи последвах само,

едно сърце, една мечта.

Потърсих силното ти рамо

и исках да те разбера.

 

Но вятърът отнесе в мрака

диханието на нощта

и образът любим изчезна

за чувствата ми не разбра.

 

Прастара беше и тъгата,

сърцето ми разкъса тя

и само болката в душата

все още пази любовта.

 

          Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...