5 окт. 2022 г., 10:00

Любовта – загадъчна и непозната

530 0 4

     

Любовта – загадъчна и непозната

 

Прастара светеше луната,

прастара беше любовта –

загадъчна и непозната,

докосна моята душа.

 

И две очи последвах само,

едно сърце, една мечта.

Потърсих силното ти рамо

и исках да те разбера.

 

Но вятърът отнесе в мрака

диханието на нощта

и образът любим изчезна

за чувствата ми не разбра.

 

Прастара беше и тъгата,

сърцето ми разкъса тя

и само болката в душата

все още пази любовта.

 

          Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...