5 окт. 2022 г., 10:00

Любовта – загадъчна и непозната

528 0 4

     

Любовта – загадъчна и непозната

 

Прастара светеше луната,

прастара беше любовта –

загадъчна и непозната,

докосна моята душа.

 

И две очи последвах само,

едно сърце, една мечта.

Потърсих силното ти рамо

и исках да те разбера.

 

Но вятърът отнесе в мрака

диханието на нощта

и образът любим изчезна

за чувствата ми не разбра.

 

Прастара беше и тъгата,

сърцето ми разкъса тя

и само болката в душата

все още пази любовта.

 

          Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...