Oct 5, 2022, 10:00 AM

Любовта – загадъчна и непозната

  Poetry » Love
523 0 4

     

Любовта – загадъчна и непозната

 

Прастара светеше луната,

прастара беше любовта –

загадъчна и непозната,

докосна моята душа.

 

И две очи последвах само,

едно сърце, една мечта.

Потърсих силното ти рамо

и исках да те разбера.

 

Но вятърът отнесе в мрака

диханието на нощта

и образът любим изчезна

за чувствата ми не разбра.

 

Прастара беше и тъгата,

сърцето ми разкъса тя

и само болката в душата

все още пази любовта.

 

          Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...