Любвеобменно

26 mar 2011, 16:43

Poesía » De amor

465 0 0

Газелоока моя, сърненога,

ти спиш сега, потрепвайки с клепачи,

а аз не мога, пак не мога

да обясня какво за мен ти значиш.

В тревога лутам си душата,

пиянство ми сърце люлее,

а нежна близо, в утрината,

дочух душата ти да пее.

Че между нас застанал, здрачът

изтрива спомените наедрели

и ето пак мечта изскача,

за нас небето синьо ниже трели.

И всичко е само отдаване

на жар и устни в непорочие

и нежно зимно обладаване,

преливащо от страст поточе...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.