Газелоока моя, сърненога,
ти спиш сега, потрепвайки с клепачи,
а аз не мога, пак не мога
да обясня какво за мен ти значиш.
В тревога лутам си душата,
пиянство ми сърце люлее,
а нежна близо, в утрината,
дочух душата ти да пее.
Че между нас застанал, здрачът
изтрива спомените наедрели
и ето пак мечта изскача,
за нас небето синьо ниже трели. ...