Люлка

16 dic 2017, 1:44

Poesía

544 3 1

Дърво, пиян и пак дърво,
пияният – на пейка.
Дали животът е живот,
разклатен като вейка?

Едно злочесто същество,
сънува свойто детство.
Несретно детство, но какво,
щом мъката просветва.

Дърво, дете и пак дърво,
детето е на люлка.
Отгоре – звезден небосвод,
в ръцете – му светулка.

Навярно майка му е тя,
приспива го със песен.
По изгрев нейде отлетя,
душата му отнесе.

Цвета Иванова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.