Люлка
Дърво, пиян и пак дърво,
пияният – на пейка.
Дали животът е живот,
разклатен като вейка?
Едно злочесто същество,
сънува свойто детство.
Несретно детство, но какво,
щом мъката просветва.
Дърво, дете и пак дърво,
детето е на люлка.
Отгоре – звезден небосвод,
в ръцете – му светулка.
Навярно майка му е тя,
приспива го със песен.
По изгрев нейде отлетя,
душата му отнесе.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
