Дърво, пиян и пак дърво,
пияният – на пейка.
Дали животът е живот,
разклатен като вейка?
Едно злочесто същество,
сънува свойто детство.
Несретно детство, но какво,
щом мъката просветва.
Дърво, дете и пак дърво,
детето е на люлка.
Отгоре – звезден небосвод,
в ръцете – му светулка.
Навярно майка му е тя,
приспива го със песен.
По изгрев нейде отлетя,
душата му отнесе.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
