Люлка
Дърво, пиян и пак дърво,
пияният – на пейка.
Дали животът е живот,
разклатен като вейка?
Едно злочесто същество,
сънува свойто детство.
Несретно детство, но какво,
щом мъката просветва.
Дърво, дете и пак дърво,
детето е на люлка.
Отгоре – звезден небосвод,
в ръцете – му светулка.
Навярно майка му е тя,
приспива го със песен.
По изгрев нейде отлетя,
душата му отнесе.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
