Люлка от твоите длани
Тази люлка от твойте длани,
във които ме нежно люля,
нека пак под разцъфнали клони
да задъха във нас любовта.
Нека пак под небе теменужено
ме целуваш със трепетен зов,
от очите ти слънцето грейнало
да прелива във мене живот.
Щом лъчите си слънцето пали
във очите ми с твойте искри,
тази люлка от твоите длани
да люлее пак мойте мечти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
