Тази люлка от твойте длани,
във които ме нежно люля,
нека пак под разцъфнали клони
да задъха във нас любовта.
Нека пак под небе теменужено
ме целуваш със трепетен зов,
от очите ти слънцето грейнало
да прелива във мене живот.
Щом лъчите си слънцето пали
във очите ми с твойте искри,
тази люлка от твоите длани
да люлее пак мойте мечти.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
