Люлка от твоите длани
Тази люлка от твойте длани,
във които ме нежно люля,
нека пак под разцъфнали клони
да задъха във нас любовта.
Нека пак под небе теменужено
ме целуваш със трепетен зов,
от очите ти слънцето грейнало
да прелива във мене живот.
Щом лъчите си слънцето пали
във очите ми с твойте искри,
тази люлка от твоите длани
да люлее пак мойте мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
