Две сърца туптят в едно
бият с ритъм от любов запален
две тела се сляха в едно
и летят завихрени от танца лунен.
Мимолетни спомени така красиви
спират,секват ми дъха
истински ли са ,дали са живи
май изгубих си ума.
Настоящето - помийна яма
мръсна и отравяща от смрад
само бъдещето ми остана
аз трепереща ръка протягам там напред
... а не назад.
С отворени очи в бъдещето гледам
и не смея да премигна аз
през мъглата непрогледна виждам
силуета на една жена и чувам..твоя глас.
Ти говориш нежно и любезно
но в мъглата виждам мъжки силует
аз ли съм до тебе? - Не... пропадам в бездна
и не мога да се върна... няма път назад.
© Коцето Костов Todos los derechos reservados