Мъгла

Две сърца туптят в едно

бият с ритъм от любов запален

две тела се сляха в едно

и летят завихрени от танца лунен.

Мимолетни спомени така красиви

спират,секват ми дъха

истински ли са ,дали са живи

май изгубих си ума.

Настоящето - помийна яма

мръсна и отравяща от смрад

само бъдещето ми остана

аз трепереща ръка протягам там напред

... а не назад.

С отворени очи в бъдещето гледам

и не смея да премигна аз

през мъглата непрогледна виждам

силуета на една жена и чувам..твоя глас.

Ти говориш нежно и любезно

но в мъглата виждам мъжки силует

аз ли съм до тебе? - Не... пропадам в бездна

и не мога да се върна... няма път назад.