Cona (Цонка Людмилова)
34 30
25 ago 2007, 10:58

М Ъ Ж ЪТ 

  Poesía
662 0 6
 

Столът и масата

не могат да се разделят.

Споени от взаимността на мъжко тяло

с главата, положена върху ръцете уморени.

По избелялата покривка, ранена от молци,

мухата, позлатена от утринното слънце,

опитва се да разчете неразгадаеми послания

в остатъци от снощната вечеря,

в ухание от скъпо вино

и аромат на ябълково-зелена мелодрама.

Една сълза оставя мазна диря по бузата,

залива мухата

и отмива всички подозрения.

Мъжът сънува живота си - самотен и сърдит -

недоизречените думи,

непостигнатите устни,

страстите несподелени.

Тъгата се просмуква в старото дърво

и кара столът да прегърне масата

и да и се обясни в любов.

Дори когато човекът се превърне в сянка,

в тях ще остане тъмната магия

на чувствата неразгадани,

която здраво ще ги свързва.

Ще остареят заедно,

но няма да се разделят.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??