Столът и масата
не могат да се разделят.
Споени от взаимността на мъжко тяло
с главата, положена върху ръцете уморени.
По избелялата покривка, ранена от молци,
мухата, позлатена от утринното слънце,
опитва се да разчете неразгадаеми послания
в остатъци от снощната вечеря,
в ухание от скъпо вино
и аромат на ябълково-зелена мелодрама.
Една сълза оставя мазна диря по бузата,
залива мухата ...