Cona (Цонка Людмилова)
34 30
Aug 25, 2007, 10:58 AM

М Ъ Ж ЪТ 

  Poetry
617 0 6
 

Столът и масата

не могат да се разделят.

Споени от взаимността на мъжко тяло

с главата, положена върху ръцете уморени.

По избелялата покривка, ранена от молци,

мухата, позлатена от утринното слънце,

опитва се да разчете неразгадаеми послания

в остатъци от снощната вечеря,

в ухание от скъпо вино

и аромат на ябълково-зелена мелодрама.

Една сълза оставя мазна диря по бузата,

залива мухата

и отмива всички подозрения.

Мъжът сънува живота си - самотен и сърдит -

недоизречените думи,

непостигнатите устни,

страстите несподелени.

Тъгата се просмуква в старото дърво

и кара столът да прегърне масата

и да и се обясни в любов.

Дори когато човекът се превърне в сянка,

в тях ще остане тъмната магия

на чувствата неразгадани,

която здраво ще ги свързва.

Ще остареят заедно,

но няма да се разделят.

© Цонка Людмилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??