М Ъ Ж ЪТ
Столът и масата
не могат да се разделят.
Споени от взаимността на мъжко тяло
с главата, положена върху ръцете уморени.
По избелялата покривка, ранена от молци,
мухата, позлатена от утринното слънце,
опитва се да разчете неразгадаеми послания
в остатъци от снощната вечеря,
в ухание от скъпо вино
и аромат на ябълково-зелена мелодрама.
Една сълза оставя мазна диря по бузата,
залива мухата
и отмива всички подозрения.
Мъжът сънува живота си - самотен и сърдит -
недоизречените думи,
непостигнатите устни,
страстите несподелени.
Тъгата се просмуква в старото дърво
и кара столът да прегърне масата
и да и се обясни в любов.
Дори когато човекът се превърне в сянка,
в тях ще остане тъмната магия
на чувствата неразгадани,
която здраво ще ги свързва.
Ще остареят заедно,
но няма да се разделят.
© Цонка Людмилова All rights reserved.
