Мачкане на дните

6 oct 2022, 22:07

Poesía » Filosófica

205 0 0

И слънцето ме дразни вече.

Не мога вечер да заспя.

А времето така ме сèче,

но да ме сгъне не успя.

Вървя по пътя си с тревога

дали със времето съм в ред?

Дали напред и аз ще мога

и да прескоча този плет?

А този плет, като ограда

затваря мойто битие.

Душата ли ще го изстрада

в наложеното житие?

Затуй един след друг и дните

ги мачкам аз, като тесто.

По тях кроя си бъднините

и от небесно естество!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.