Мачкане на дните
И слънцето ме дразни вече.
Не мога вечер да заспя.
А времето така ме сèче,
но да ме сгъне не успя.
Вървя по пътя си с тревога
дали със времето съм в ред?
Дали напред и аз ще мога
и да прескоча този плет?
А този плет, като ограда
затваря мойто битие.
Душата ли ще го изстрада
в наложеното житие?
Затуй един след друг и дните
ги мачкам аз, като тесто.
По тях кроя си бъднините
и от небесно естество!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
