27 abr 2011, 10:39

Магаре и славей (басня)

  Poesía » Otra
3.9K 0 2

В най тихия вечерен час

Славей извива с нежен глас любовна песен вдъхновено. От дарбата му възхитено, едно Магаре го попита: - Камбанка ли е в тебе скрита, или пък флейта с чуден глас? О, моля ти се, братко, аз желая страстно да открия таланта ти къде се крие! Кажи, какво ми е потребно, да зазвуча и аз вълшебно? Каква храна с късмет улучи? Кажи ми, как да се получи и мойта песен благозвучна, да не звучи тъй грубо, скучно? - С мушици храня се, с росица - отвръща тази скромна птица -  но аз не знам дали в храната  е тайната на красотата. По-скоро, мисля, от сърцето вълшебството е, братко, взето... Но Марко края не дочака. Щастлив се втурна в ракитака да хване някоя мушица,  да се напие там с росица. На тази "творческа" диета  живя магарето превзето от понеделник до неделя, без зоб, без слама и постеля. Но, жалко, слава не дочака, от глад "опъна той търнака"!
Та ето ти съвет  от мен: не всеки с дарба е роден. Но ако имаш разум малко, не би изглеждал смешно, жалко, да търсиш почести и слава там,  дето друг ги заслужава.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Браво!!!
  • Баснята вече не е сред модните жанрове,но винаги се радвам когато прочета нещо добро.
    Тази басня определено ми хареса!Поздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...