27.04.2011 г., 10:39 ч.

Магаре и славей (басня) 

  Поезия » Друга
3254 0 2

В най тихия вечерен час

Славей извива с нежен глас
любовна песен вдъхновено.
От дарбата му възхитено,
едно Магаре го попита:
- Камбанка ли е в тебе скрита,
или пък флейта с чуден глас?
О, моля ти се, братко, аз
желая страстно да открия
таланта ти къде се крие!
Кажи, какво ми е потребно,
да зазвуча и аз вълшебно?
Каква храна с късмет улучи?
Кажи ми, как да се получи
и мойта песен благозвучна,
да не звучи тъй грубо, скучно?
- С мушици храня се, с росица -
отвръща тази скромна птица - 
но аз не знам дали в храната 
е тайната на красотата.
По-скоро, мисля, от сърцето
вълшебството е, братко, взето...
Но Марко края не дочака.
Щастлив се втурна в ракитака
да хване някоя мушица, 
да се напие там с росица.
На тази "творческа" диета 
живя магарето превзето
от понеделник до неделя,
без зоб, без слама и постеля.
Но, жалко, слава не дочака,
от глад "опъна той търнака"!

Та ето ти съвет  от мен:
не всеки с дарба е роден.
Но ако имаш разум малко,
не би изглеждал смешно, жалко,
да търсиш почести и слава там, 
дето друг ги заслужава.

 

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!Браво!!!
  • Баснята вече не е сред модните жанрове,но винаги се радвам когато прочета нещо добро.
    Тази басня определено ми хареса!Поздравления!
Предложения
: ??:??