Магаре и славей (басня)
В най тихия вечерен час
Славей извива с нежен глас любовна песен вдъхновено. От дарбата му възхитено, едно Магаре го попита: - Камбанка ли е в тебе скрита, или пък флейта с чуден глас? О, моля ти се, братко, аз желая страстно да открия таланта ти къде се крие! Кажи, какво ми е потребно, да зазвуча и аз вълшебно? Каква храна с късмет улучи? Кажи ми, как да се получи и мойта песен благозвучна, да не звучи тъй грубо, скучно? - С мушици храня се, с росица - отвръща тази скромна птица - но аз не знам дали в храната е тайната на красотата. По-скоро, мисля, от сърцето вълшебството е, братко, взето... Но Марко края не дочака. Щастлив се втурна в ракитака да хване някоя мушица, да се напие там с росица. На тази "творческа" диета живя магарето превзето от понеделник до неделя, без зоб, без слама и постеля. Но, жалко, слава не дочака, от глад "опъна той търнака"!Та ето ти съвет от мен: не всеки с дарба е роден. Но ако имаш разум малко, не би изглеждал смешно, жалко, да търсиш почести и слава там, дето друг ги заслужава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
