Магаре и славей (басня)

27 апр. 2011 г., 10:39

Поэзия » Другая

3611 0 2

В най тихия вечерен час

Славей извива с нежен глас

любовна песен вдъхновено.

От дарбата му възхитено,

едно Магаре го попита:

- Камбанка ли е в тебе скрита,

или пък флейта с чуден глас?

О, моля ти се, братко, аз

желая страстно да открия

таланта ти къде се крие!

Кажи, какво ми е потребно,

да зазвуча и аз вълшебно?

Каква храна с късмет улучи?

Кажи ми, как да се получи

и мойта песен благозвучна,

да не звучи тъй грубо, скучно?

- С мушици храня се, с росица -

отвръща тази скромна птица -

но аз не знам дали в храната

е тайната на красотата.

По-скоро, мисля, от сърцето

вълшебството е, братко, взето...

Но Марко края не дочака.

Щастлив се втурна в ракитака

да хване някоя мушица,

да се напие там с росица.

На тази "творческа" диета

живя магарето превзето

от понеделник до неделя,

без зоб, без слама и постеля.

Но, жалко, слава не дочака,

от глад "опъна той търнака"!

Та ето ти съвет от мен:

не всеки с дарба е роден.

Но ако имаш разум малко,

не би изглеждал смешно, жалко,

да търсиш почести и слава там,

дето друг ги заслужава.