18 jul 2025, 17:00

Магистрала

Poesía » Verso libre

254 2 1

По магистралата на моя живот
пътувам от толкова дълго сама!
Понякога спирам в крайпътен локал
за кратка почивка и малко храна!

Накъде бях тръгнала?...
Вече забравих!
Как тогава ще стигна... незнам!

Знам,че във всяко бистро по нещо оставих,
и във всяко ново по нещо ще дам!

Ще пътувам по пътища нови
и ще срещам пак нови души!
Ех, сърце, ненаситно ти мое!
В този бяг как не се умори?!!

Джина Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

M1234567891 (Миночка Митева)

Хубаво е човек да пътува, да се запознава с различни хора, а сърцето намира начин да се справи. Хареса ми, Гинка!

2025-07-18T19:20:16+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0