18.07.2025 г., 17:00

Магистрала

Поезия » Свободен стих

251 2 1

По магистралата на моя живот
пътувам от толкова дълго сама!
Понякога спирам в крайпътен локал
за кратка почивка и малко храна!

Накъде бях тръгнала?...
Вече забравих!
Как тогава ще стигна... незнам!

Знам,че във всяко бистро по нещо оставих,
и във всяко ново по нещо ще дам!

Ще пътувам по пътища нови
и ще срещам пак нови души!
Ех, сърце, ненаситно ти мое!
В този бяг как не се умори?!!

Джина Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

M1234567891 (Миночка Митева)

Хубаво е човек да пътува, да се запознава с различни хора, а сърцето намира начин да се справи. Хареса ми, Гинка!

2025-07-18T19:20:16+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0