12 ago 2013, 13:08

Магистрала "Струма"

  Poesía » Otra
472 0 4

Опъната стрела на лък
е новата ни магистрала,
а надлезът към село пък –
тетива е в ръката здрава.

Изстрелват се от тук така
коли и тирове по Струма
в асфалтовите две платна
с моторен рев и вой на гуми.

До мене глухо стига звук –
едно нестихващо бръмчене –
като водата от улук
напролет, при снеготопене.

По магистралата сноват
товарите ми от послания
за мил, отворен, мирен свят
на всички хора от Балканите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...