12 ago 2013, 13:08

Магистрала "Струма"

  Poesía » Otra
474 0 4

Опъната стрела на лък
е новата ни магистрала,
а надлезът към село пък –
тетива е в ръката здрава.

Изстрелват се от тук така
коли и тирове по Струма
в асфалтовите две платна
с моторен рев и вой на гуми.

До мене глухо стига звук –
едно нестихващо бръмчене –
като водата от улук
напролет, при снеготопене.

По магистралата сноват
товарите ми от послания
за мил, отворен, мирен свят
на всички хора от Балканите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....