Опъната стрела на лък
е новата ни магистрала,
а надлезът към село пък –
тетива е в ръката здрава.
Изстрелват се от тук така
коли и тирове по Струма
в асфалтовите две платна
с моторен рев и вой на гуми.
До мене глухо стига звук –
едно нестихващо бръмчене –
като водата от улук
напролет, при снеготопене.
По магистралата сноват
товарите ми от послания
за мил, отворен, мирен свят
на всички хора от Балканите.
© Иван Христов Всички права запазени