Магия
Ръцете ти усещам, тръпнеша стихия,
за тях пребродила бих планини и езера
додето пак ги усетя и открия ...
Жадувах аз за тази топлина ...
Устните ти, ветрове и жар,
намират моите и се опивам
от сладостта на твоя дар ...
Отлети ли този миг без звук умирам ...
Докосването на телата, стон и вопъл,
сякаш сбъдва се от приказка мечта
и отново ни залива прилив топъл ...
Пътуват двама в лодката на любовта.
Ти си до мен, а сякаш е магия ...
Прегръдката, прикрила страшна сила,
готова е да преобърне и света ...
© Кристиана Todos los derechos reservados
Тази любов може да стопли не една душа, но ти може би обичаш свойте стихове
един съвет - стиховете са прекрасни но най-прекрасното творение си остава човекът, тъй че просто трябва да насочиш силата си другаде и ще бъдеш още по щастлива