28.05.2004 г., 21:27

Магия

2K 0 4

Магия

Ръцете ти усещам, тръпнеша стихия,
за тях пребродила бих планини и езера
додето пак ги усетя и открия ...
Жадувах аз за тази топлина ...

Устните ти, ветрове и жар,
намират моите и се опивам
от сладостта на твоя дар ...
Отлети ли този миг без звук умирам ...

Докосването на телата, стон и вопъл,
сякаш сбъдва се от приказка мечта
и отново ни залива прилив топъл ...
Пътуват двама в лодката на любовта.

Ти си до мен, а сякаш е магия ...
Прегръдката, прикрила страшна сила,
готова е да преобърне и света ...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Единственият начин това стихотворение да стане реалност е то да бъде написано с любовта в твоето сърце
    Тази любов може да стопли не една душа, но ти може би обичаш свойте стихове
    един съвет - стиховете са прекрасни но най-прекрасното творение си остава човекът, тъй че просто трябва да насочиш силата си другаде и ще бъдеш още по щастлива
  • Криси, оценката говори повече от коментар - харесваме го
  • И ти можеше да си сложиш снимката, ама ...
  • един коментар можеше да сложите ...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...