28 мая 2004 г., 21:27

Магия

2K 0 4

Магия

Ръцете ти усещам, тръпнеша стихия,
за тях пребродила бих планини и езера
додето пак ги усетя и открия ...
Жадувах аз за тази топлина ...

Устните ти, ветрове и жар,
намират моите и се опивам
от сладостта на твоя дар ...
Отлети ли този миг без звук умирам ...

Докосването на телата, стон и вопъл,
сякаш сбъдва се от приказка мечта
и отново ни залива прилив топъл ...
Пътуват двама в лодката на любовта.

Ти си до мен, а сякаш е магия ...
Прегръдката, прикрила страшна сила,
готова е да преобърне и света ...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Единственият начин това стихотворение да стане реалност е то да бъде написано с любовта в твоето сърце
    Тази любов може да стопли не една душа, но ти може би обичаш свойте стихове
    един съвет - стиховете са прекрасни но най-прекрасното творение си остава човекът, тъй че просто трябва да насочиш силата си другаде и ще бъдеш още по щастлива
  • Криси, оценката говори повече от коментар - харесваме го
  • И ти можеше да си сложиш снимката, ама ...
  • един коментар можеше да сложите ...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...