28 мая 2004 г., 21:27

Магия

2.1K 0 4

Магия

Ръцете ти усещам, тръпнеша стихия,
за тях пребродила бих планини и езера
додето пак ги усетя и открия ...
Жадувах аз за тази топлина ...

Устните ти, ветрове и жар,
намират моите и се опивам
от сладостта на твоя дар ...
Отлети ли този миг без звук умирам ...

Докосването на телата, стон и вопъл,
сякаш сбъдва се от приказка мечта
и отново ни залива прилив топъл ...
Пътуват двама в лодката на любовта.

Ти си до мен, а сякаш е магия ...
Прегръдката, прикрила страшна сила,
готова е да преобърне и света ...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Единственият начин това стихотворение да стане реалност е то да бъде написано с любовта в твоето сърце
    Тази любов може да стопли не една душа, но ти може би обичаш свойте стихове
    един съвет - стиховете са прекрасни но най-прекрасното творение си остава човекът, тъй че просто трябва да насочиш силата си другаде и ще бъдеш още по щастлива
  • Криси, оценката говори повече от коментар - харесваме го
  • И ти можеше да си сложиш снимката, ама ...
  • един коментар можеше да сложите ...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...