Магия

17 mar 2019, 22:42

Poesía

345 3 7

Излезла е мома Станка

в късна доба на полянка.

Иска биле на сбере

И любов да нарече.

В лунните лъчи хоро играе.

Че някой гледа я, не знае.

Змей горянин се притулил.

От момата пленен, Луната забулил.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-03-19T07:15:54+02:00

Благодаря ви, Доче и Дани. Те, и момите ни вече доста взискателни. Та, като искат нещо - взимат си го.
Довереница (Дочка Василева)

2019-03-19T01:30:02+02:00

Като нема хора / ергенаши свестни/
моми обикалят все по-надалече.
Все по-надалече в гори тилилейски...
dansyto (Данаил Таков)

2019-03-18T22:40:59+02:00

Взаимно е! Благодаря!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-03-18T22:38:09+02:00

Нямам подходящо, кланящо се емотиконче. Представи си го. Благодаря ти.
dansyto (Данаил Таков)

2019-03-18T22:35:32+02:00

Поздрави, Марги!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-03-18T21:46:40+02:00

Благодаря ти, Гавраил, за коментара. Благодаря на Младен, Петър и Краси за любими! Прегръщам ви!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-03-18T19:28:44+02:00

Стих,в който се чувствува духът на народните поверия.
Поздрав!