Магия

Mar 17, 2019, 10:42 PM

Poetry

344 3 7

Излезла е мома Станка

в късна доба на полянка.

Иска биле на сбере

И любов да нарече.

В лунните лъчи хоро играе.

Че някой гледа я, не знае.

Змей горянин се притулил.

От момата пленен, Луната забулил.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-03-19T07:15:54+02:00

Благодаря ви, Доче и Дани. Те, и момите ни вече доста взискателни. Та, като искат нещо - взимат си го.
Довереница (Дочка Василева)

2019-03-19T01:30:02+02:00

Като нема хора / ергенаши свестни/
моми обикалят все по-надалече.
Все по-надалече в гори тилилейски...
dansyto (Данаил Таков)

2019-03-18T22:40:59+02:00

Взаимно е! Благодаря!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-03-18T22:38:09+02:00

Нямам подходящо, кланящо се емотиконче. Представи си го. Благодаря ти.
dansyto (Данаил Таков)

2019-03-18T22:35:32+02:00

Поздрави, Марги!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-03-18T21:46:40+02:00

Благодаря ти, Гавраил, за коментара. Благодаря на Младен, Петър и Краси за любими! Прегръщам ви!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-03-18T19:28:44+02:00

Стих,в който се чувствува духът на народните поверия.
Поздрав!