Небето ли простреля ме,

Земята ли отвътре съживи ме?!

В очите ти мигом потънах

и сърцето ми тъй замлъкна.

За да излезе от орбитата си,

и така да си остане в твоето.

И когато ме погледнеш и ти,

сърцето ти да влезе в мен.

Аз в теб, и ти в мен сме цяло,

а небето е дъга от цветове,

и двама с теб огъня рисуваме,

сякаш че море от чувства е.

А пламъкът му изпепелява ни,

както феникса изгаря в него

за да се възроди от пепелта,

и сетне също да се преродим.

И така се случи нашата магия -

имената отекнаха в душата ни,

И с целувки изписахме безкрая

по вените, и върху ръцете си.

И сътворихме си наш свят,

в морето, във вятъра, в нас!

И стъпка по стъпка е съдба,

и избор да се обичаме отново.

В теб гласът ми проговори,

и като лъч мечтите ми огря.

И като отворена история,

страниците ни не стигат.

Въздишките ни си говорят,

и с ласки сладко разсъбличат ни.

И светът дори забавя хода си,

Когато времето спре в очите ни.