Магия…
Небето ли простреля ме,
Земята ли отвътре съживи ме?!
В очите ти мигом потънах
и сърцето ми тъй замлъкна.
За да излезе от орбитата си,
и така да си остане в твоето.
И когато ме погледнеш и ти,
сърцето ти да влезе в мен.
Аз в теб, и ти в мен сме цяло,
а небето е дъга от цветове,
и двама с теб огъня рисуваме,
сякаш че море от чувства е.
А пламъкът му изпепелява ни,
както феникса изгаря в него
за да се възроди от пепелта,
и сетне също да се преродим.
И така се случи нашата магия -
имената отекнаха в душата ни,
И с целувки изписахме безкрая
по вените, и върху ръцете си.
И сътворихме си наш свят,
в морето, във вятъра, в нас!
И стъпка по стъпка е съдба,
и избор да се обичаме отново.
В теб гласът ми проговори,
и като лъч мечтите ми огря.
И като отворена история,
страниците ни не стигат.
Въздишките ни си говорят,
и с ласки сладко разсъбличат ни.
И светът дори забавя хода си,
Когато времето спре в очите ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
