24 feb 2008, 7:57

Магия 

  Poesía » Otra
589 0 7
Магия

В приказен спомен със вкус на кестени,
пред топлото огнище на сезони весели,
плете вълшебна, шарена плетка бабето,
онемяло, омагьосано я слуша детето.

Плетка за принцеса прекрасна,
за магьосник и вещица опасна,
за царе и ангели небесни
за далечни светове чудесни.

Порасна детето, прегърна си съдбата,
но когато му е празна душата,
вълшебната плетка винаги остава,
че за това оплете я мъдрата баба.

А някой ден, плетката вълшебна той ще подари,
на онемяло  внуче със омагьосани, детски очи.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мда... магично е...
    Поздрав, Алекс!
  • Чудесно, Алекс!
    Дано съумеем да предадем, на деца и внуци, вълшебството на приказките!
  • Разтопи ме, Алекс...
    Много хубав стих си написал!
    Пазим бабината плетка...в душата си.
    с обич за теб.
  • Сякаш надянах вълшебната плетка на бабата... СтОпли ме... Магичен, приказен и мъдър стих! Поздравления, Алекс! И благодаря за усещането!
  • Браво!!!
  • Топлеща истина, Алекс!!!
    Най-хубавите приказки на баба!!!
    Браво!!!
  • Вярно, тези приказки от бабите остават да топлят за цял живот. Обичане е...
Propuestas
: ??:??