Feb 24, 2008, 7:57 AM

Магия

  Poetry » Other
737 0 7
Магия

В приказен спомен със вкус на кестени,
пред топлото огнище на сезони весели,
плете вълшебна, шарена плетка бабето,
онемяло, омагьосано я слуша детето.

Плетка за принцеса прекрасна,
за магьосник и вещица опасна,
за царе и ангели небесни
за далечни светове чудесни.

Порасна детето, прегърна си съдбата,
но когато му е празна душата,
вълшебната плетка винаги остава,
че за това оплете я мъдрата баба.

А някой ден, плетката вълшебна той ще подари,
на онемяло  внуче със омагьосани, детски очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мда... магично е...
    Поздрав, Алекс!
  • Чудесно, Алекс!
    Дано съумеем да предадем, на деца и внуци, вълшебството на приказките!
  • Разтопи ме, Алекс...
    Много хубав стих си написал!
    Пазим бабината плетка...в душата си.
    с обич за теб.
  • Сякаш надянах вълшебната плетка на бабата... СтОпли ме... Магичен, приказен и мъдър стих! Поздравления, Алекс! И благодаря за усещането!
  • Браво!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...