Пада нощта и сякаш с магия

се сплитат ръцете ни в нощния хлад.

Чувства събудени, мисли - стихии

бушуват. Обзема ни сладкия глад

за нежно докосващи кожата устни,

целувки от огън, изгаряща страст,

за галещи тялото медени пръсти,

за думи, прошепнати в сладък несвяст.

И слети в едно са и нашите чувства,

нежно проблясват два погледа в мрака,

сякаш секунда е всяка минута,

нощта отминава, не иска да чака.

Безмълвен свидетел на наште прегръдки,

луната отгоре усмихнато смига,

шушукат цветята, а устните тръпнат

подвластни все още на тази магия.

Денят пак се смее, слънчево, бодро,

нехае за нашите мисли сега,

а ние, обзети от сладко очакване,

тръпнем - кога ли ще дойде нощта.