16 апр. 2011 г., 21:48

Магия

857 0 0

Пада нощта и сякаш с магия

се сплитат ръцете ни в нощния хлад.

Чувства събудени, мисли - стихии

бушуват. Обзема ни сладкия глад

 

за нежно докосващи кожата устни,

целувки от огън, изгаряща страст,

за галещи тялото медени пръсти,

за думи, прошепнати в сладък несвяст.

 

И слети в едно са и нашите чувства,

нежно проблясват два погледа в мрака,

сякаш секунда е всяка минута,

нощта отминава, не иска да чака.

 

Безмълвен свидетел на наште прегръдки,

луната отгоре усмихнато смига,

шушукат цветята, а устните тръпнат

подвластни все още на тази магия.

 

Денят пак се смее, слънчево, бодро,

нехае за нашите мисли сега,

а ние, обзети от сладко очакване,

тръпнем - кога ли ще дойде нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Белослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...