Магия
Загледан във очите ти искрящи,
и мъжката ми същност осъзна,
че имаш ти и дарбите блестящи
душата да превърнеш във хазна.
И със богатството в душата мъжка
ще се чувствам като златен мъж.
Земята в земетръси да се тръшка,
ще ме вали балсама - като дъжд.
И всяка капка щастие ще носи -
ще се изправям с ръста си възбог.
И в сребърни космически подноси
ще черпя аз създателя ни Бог.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
