30.06.2016 г., 10:47

Магия

404 0 4

Загледан във очите ти искрящи,

и мъжката ми същност осъзна,

че имаш ти и дарбите блестящи

душата да превърнеш във хазна.

 

И със богатството в душата мъжка

ще се чувствам като златен мъж.

Земята в земетръси да се тръшка,

ще ме вали балсама - като дъжд.

 

И всяка капка щастие ще носи -

ще се изправям с ръста си възбог.

И в сребърни космически подноси

ще черпя аз създателя ни Бог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...