7 abr 2009, 9:20

Магия от любов 

  Poesía » De amor
1036 0 13

 

 

За кой ли път поглеждам твоите лице и тяло

и взирам се в твоите очи,

за кой ли път прочитам твоите стихове и размисли

и чувствам, че по-близка си ми ти.

 

Душата ти стои пред мен разголена,

без броня, без маска и без грим,

споделяш чувствата си в минало и настояще,

мечтите и надеждите в утрешния ден.

 

Душата ти пред мен е огледало

и твойте мисли сякаш са за мен,

по вътрешност си Котаракът в чизми,

а аз съм омагьосан и чакам теб, целувката за мен.

 

И аз като тебе си мисля -

не ми трябват само трохи.

В очакване тебе да срещна,

навярно рискувах,  нали?

 

Как искам огъня в тебе да разпаля,

като на арфа струната ти нежно да звъни,

от сън дълбок да те събудя,

жената в теб да се роди и разцъфти.

 

И твойта бисерна усмивка да не замръква,

да не угасва устрема в теб,

да бъдеш волна птица в простора,

но да се завръщаш винаги при мен.

 

© Сашо Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??