7 апр. 2009 г., 09:20

Магия от любов

1.3K 0 13

 

 

За кой ли път поглеждам твоите лице и тяло

и взирам се в твоите очи,

за кой ли път прочитам твоите стихове и размисли

и чувствам, че по-близка си ми ти.

 

Душата ти стои пред мен разголена,

без броня, без маска и без грим,

споделяш чувствата си в минало и настояще,

мечтите и надеждите в утрешния ден.

 

Душата ти пред мен е огледало

и твойте мисли сякаш са за мен,

по вътрешност си Котаракът в чизми,

а аз съм омагьосан и чакам теб, целувката за мен.

 

И аз като тебе си мисля -

не ми трябват само трохи.

В очакване тебе да срещна,

навярно рискувах,  нали?

 

Как искам огъня в тебе да разпаля,

като на арфа струната ти нежно да звъни,

от сън дълбок да те събудя,

жената в теб да се роди и разцъфти.

 

И твойта бисерна усмивка да не замръква,

да не угасва устрема в теб,

да бъдеш волна птица в простора,

но да се завръщаш винаги при мен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сашо Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за вниманието и на Вас:
    Мария, Надя, Маргарита, Таня, Владимир,Ирена и Кръстина!
    Вашите думи ме радват.
    Поздрави и много усмивки на всички!
  • Сбъдване!!!!!
  • Колко мило ми стана - "котаракът в чизми"Знаеш ли,колко ми е познато?
    Много хубаво!
  • Поздрав и от мен!
    Само истинските поети умеят да четат душите на хората, чрез думите им.
    Пожелавам ти сбъдване!
  • Нежно за любовта! Хареса ми! Поздрави, Сашо!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...