Магия от любов
За кой ли път поглеждам твоите лице и тяло
и взирам се в твоите очи,
за кой ли път прочитам твоите стихове и размисли
и чувствам, че по-близка си ми ти.
Душата ти стои пред мен разголена,
без броня, без маска и без грим,
споделяш чувствата си в минало и настояще,
мечтите и надеждите в утрешния ден.
Душата ти пред мен е огледало
и твойте мисли сякаш са за мен,
по вътрешност си Котаракът в чизми,
а аз съм омагьосан и чакам теб, целувката за мен.
И аз като тебе си мисля -
не ми трябват само трохи.
В очакване тебе да срещна,
навярно рискувах, нали?
Как искам огъня в тебе да разпаля,
като на арфа струната ти нежно да звъни,
от сън дълбок да те събудя,
жената в теб да се роди и разцъфти.
И твойта бисерна усмивка да не замръква,
да не угасва устрема в теб,
да бъдеш волна птица в простора,
но да се завръщаш винаги при мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сашо Маринов Всички права запазени
