face04 (Таня Кирилова)
163 3746
15 may 2009, 20:09

Магия си 

  Poesía
1066 0 26

Пропуснах те във своето мълчание.

А ти открадна ми съня.

Сега съм пленник във очакване,

да ме погълнеш и в деня.

 

Надникна в мен и в миг светът ми рухна.

В пеперуди се превърнаха очите на сърна.

И в своя танц една сълза изплака,

пречистена от своята вина.

 

От дълго време греховете в мен сънуват.

Измислени били са

от магьосник с много имена.

Но в мене раните болят и са ми бреме,

с които опустял е пътят ми в света.

 

Остави ме.

Нека в тебе се огледам.

Да съблека от себе си греха.

А ти от слънчева роса - подай ми вино,

за да се стопи във мен леда.

 

Незнайна - скрий ме

в тръните под знойно слънце.

В сълза ме превърни

и загърни ме с огнени крила.

Така до залез, нека да съм цвете,

покълнало за обич в твоето добро сърце.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??