Магия си
Пропуснах те във своето мълчание.
А ти открадна ми съня.
Сега съм пленник във очакване,
да ме погълнеш и в деня.
Надникна в мен и в миг светът ми рухна.
В пеперуди се превърнаха очите на сърна.
И в своя танц една сълза изплака,
пречистена от своята вина.
От дълго време греховете в мен сънуват.
Измислени били са
от магьосник с много имена.
Но в мене раните болят и са ми бреме,
с които опустял е пътят ми в света.
Остави ме.
Нека в тебе се огледам.
Да съблека от себе си греха.
А ти от слънчева роса - подай ми вино,
за да се стопи във мен леда.
Незнайна - скрий ме
в тръните под знойно слънце.
В сълза ме превърни
и загърни ме с огнени крила.
Така до залез, нека да съм цвете,
покълнало за обич в твоето добро сърце.
© Таня Кирилова All rights reserved.
