29 nov 2014, 22:17  

Магията на спомена

1.5K 1 32


Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна.

Дуварите високи още скриват
дървото вишнево и чудната кайсия.
Магьосница е паметта и мълчаливо
ме връща в детството със приказна магия.

И все по-често него обитавам,
а нощем призракът на миналото литва.
Лети над сънищата стръмни и пристава
на някой миг вълшебен, там поникнал.

Животът е неземната поляна
на шепа спомени, по чудо оцелели.
Вървиш, но спъваш се във нещо уж забравено
и възкресяваш мъртвия му скелет...

Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е - красотата на детството! Но не само! Особено много ми хареса това себеосъзнаване:

    Животът е неземната поляна
    на шепа спомени, по чудо оцелели.

    Затова е толкова важно да помним...
  • Сияен беше дворът с калдъръма.
    Денят се вряза - в спомена остана.
    И майски бръмбар край ушите бръмна -
    душата детска той отнесе гладна!
    Много е хубаво. Спомена за детството се връща винаги когато душата е тъжна. Тя търси убежище за покой. Браво много добре си вникнал в пространството и времето.Силно" Денят се вряза --- в спомена остана. Ти показваш как летят дните от детството ти до сега.
  • Благодаря ти, Даниеле, за оценката и за коментара! Всъщност едрият шрифт идва от това, че копирам текста, преди да го постна, от друго място. Мързелив съм по природа, но ще се опитам за в бъдеще да удовлетворя молбата ти.
  • ОК, няма да те контрирам, когато си в чуждо коментарно поле. Няма проблем!
  • "Aquila non capit muscas!"

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...