29.11.2014 г., 22:17 ч.
Магията на спомена
Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна.
Дуварите високи още скриват
дървото вишнево и чудната кайсия.
Магьосница е паметта и мълчаливо
ме връща в детството със приказна магия.
И все по-често него обитавам,
а нощем призракът на миналото литва.
Лети над сънищата стръмни и пристава
на някой миг вълшебен, там поникнал.
Животът е неземната поляна
на шепа спомени, по чудо оцелели.
Вървиш, но спъваш се във нещо уж забравено
и възкресяваш мъртвия му скелет...
Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна!
Много е хубаво. Спомена за детството се връща винаги когато душата е тъжна. Тя търси убежище за покой. Браво много добре си вникнал в пространството и времето.Силно" Денят се вряза --- в спомена остана. Ти показваш как летят дните от детството ти до сега. -
Благодаря ти, Даниеле, за оценката и за коментара! Всъщност едрият шрифт идва от това, че копирам текста, преди да го постна, от друго място. Мързелив съм по природа, но ще се опитам за в бъдеще да удовлетворя молбата ти.
-
ОК, няма да те контрирам, когато си в чуждо коментарно поле. Няма проблем!
-
"Aquila non capit muscas!"
-
1. Благодаря ти, Валентина, че взе участие по стихотворението ми и че направи своите критични и наистина добронамерени бележки! Убеден съм, че стихотворението ми подлежи на доизкусуряване /още повече че го постнах на прима виста/, както впрочем всеки един текст може да бъде подобрен. Аз навремето споделих с Порчев моята теорема, че супертензорът на естетиката не е финитен. От нея следва, че всеки един финитен текст съдържа "луфт" и следователно може да бъде подобрен. Порчев пожела тогава да подобря любимото му стихотворение "Вяра" /на Вапцаров/ и аз веднага му посочих едно усиление. Можех да го подобря разбира се и на още много места, но за да докажа твърдението си ми бе достатъчно да посоча едно единствено подобрение.
Ще ти отговоря последователно /по точки/ на споделеното от теб:
1. За съжаление не мога да се съглася, че замяната на "душа" с предложеното от теб - "душица" е подобрение. От това умалително стихът, според мен, олеква.
2. Въпросът дали всяка магия е приказна, има ясен отговор. Не всяка! Например нищо приказно няма в магиите, които правят илюзионистите Динамо и Девид Копърфийлд. Приказна магия подсказва за добра магия, а не за черна магия. Не виждам и защо те дразни употребата на "вълшебен".
Въпреки, че отново не съм съгласен с теб /в този пункт/, това не означава, че не те разбирам. Ти имаш изградено свое индивидуално естетическо възприятие, което не се съвместява с моето разбиране за естетика. Това често се случва.
Ако трябва честно да споделя, къде трябва да се пипне текста ми, то моето мнение е, че това трябва да се извърши във втория и в третия куплети и то по отношение участието на лирическия. Трябва от лично да се премине към безлично участие. Това го мисля още от публикуването на стихотворението, но не ми се удава да намеря подобряващите заместители. Мисля обаче, в тази насока.
Тъй като си добронамерена и коректна, за разлика от хара като Стефан Балди, Сотир Михайлов, Панайот Панайотов, Анита Монева и Порчев, мисля да се огранича дотук с отговора си към твоя коментар. Ще упомена само, че нито страдам от хиперего, нито съм преследвал някого в коментарното му поле с коментари нямащи нищо общо с постнатия текст. А всеки, който има елементарна доза обективност, може да провери, че цитираните лица постъпват точно така. При това положение са получавали заслужен отговор. Да коментираме въпросът за йога и връзката й с поезията, която пиша, можем и в Лични, ако ти настояваш за това.
Радвам се, че ме уважи с присъствието си и направи ценни критични бележки, изцяло добронамерено.
Желая ти притен ден!
2.Порчев! Много удобно е да разполагаш с къса памет. След като сключихме нашето джентълменско споразумение, ти го наруши с един свой обиден за мен коментар под текст на Северина. След това се досети какво си направил и изтри обидите, оставяйки само текст на латиница /копиран от чичко Гугъл/. Когато човек е почтен, той не постъпва така.
Държиш аз да съм лоялен с теб, а ти да се държиш гаменски. Така не става. Ето и сега си написал пак гадости по мой адрес, наричайки ме "гнусно, хлъзгаво мекотело". Ти, Порчев, си човек, който няма и милиграм морал. В едно недалечно време ме клеветеше масирано по форумите, нещо което не бих си позволил спрямо никого. Просто не си в състояние и за един ден да бъдеш почтен. Обиждай ме колкото си искаш.
На твоето ниво, няма да сляза. Твърде е ниско!
3. Гери, благодаря ти за включването! Мисля, че темата, към която пак се връщаш, вече я избистрихме. -
1. Благодаря ти за високата оценка, Ена! Трогнат съм.
Желая ти много щастливи мигове!
2. Благодаря ти за "градивната" критика, Порчев! И без да е необходимо да прибягвам до вродената си наблюдателност, ми се набиват в очи няколко имена - Порчев, Анита Монева, Стефан Балди, Панайот Панайотов, Сотир Михайлов, които винаги проявяват удивително единомислие по отношение на текстовете ми /никога досега позитивно!/ и пълно инакомислие по отношение на останалите, които ги коментират и оценяват. Това е закономерност, която не би пропуснал дори повтарящ годината първолак.
Порчев, за да остане в спомена, очевидно денят се е врязал в паметтта, а не в нечия сива адвокатска кантора. Даже и насочващо тире съм поставил, за да е пределно ясно. Но дори и трактат да бях написал, ти пак би обявил, че казаното е неясно. Ето, например да вземем любимия ти поет и стихотворението му, което ти, вероятно, рецитираш пред огледалото:
"Във гората - враг стаен.
Във гората мрак и изстрел.
Той лежи, лежи ранен
и през тъпа болка мисли:"
Къде лежи Той и кой е Той? Никъде не е казано. Пълна неяснота и мъгла. Но да продължим нататък:
"Право стреля. Ще умра -
във гърдите ме улучи.
Свърна в гъстата гора
и избяга като куче."
Хем в първия куплет се твърди, че врагът е бил стаен в гората и оттам е произвел изстрел, хем във втория авторът твърди, че този враг е свърнал в гъстата гора и избягал като куче. На кое да вярвам от тези две взаимно изключващи се твърдения. И слава богу, че това избягало куче не е срещнало в гората Самотния вълк с неговата "желязна логика". Тогава честно да си призная би ми дожаляло повече за този подъл убиец-куче, отколкото за издъхващия невинен-Той. -
Призракът, Анита, е нещо, което ти си явява от друго измерение. Отникъде не следва, че тази дума е натоварена изцяло с отрицателни емоции. Възможно е като малка да са те плашили с призраци. Оттам тази дума е е станала, специално за теб, носител на нещо страшно и заплашително. Виновни са, разбира се и Холивудските филми, които отъждествеха призраците с носители на заплаха и опасност от убийство. Но самата дума няма такова пряко значение. Това ти е основна грешка в тълкуването на стиха ми. По тази причина ти давам това разяснение.
-
Анита, ти отново четеш текста ми, както дяволът чете евенгелието.
Кажи ми, къде съм написал: "мъртъв скелет - магия на спомена" /това е твой цитат/? Разбирам желанието ти да ме "изобличиш" в алогичност. Но трябва да го направиш със средствата на логиката, а не с помощта на изфабрикувани от теб цитати. А това, че казаното за халката е било само метафора и тя е все още на пръста ти, сериозно ме успокои, защото, честно да си призная, бях тръгнал леко да поддавам. Мисана е човек, както добре разбра и нищо човешко не му е чуждо. -
Чудесни стихотворения си написала, Анита! Поздравявам те! Писани са в далечните 2008 и 2009, когато бях силно ангажиран със строителен бизнес и поезията бе твърде далеч от мислите ми /аз съм в този сайт от декември 2013, т.е. само от 1 година/. По тази причина не съм ги прочел и много добре постъпи, че ми даде линковете. Много ми хареса:
"след сватбата халката си погребах...". Значи има надежда за нас /шега, да не се впрегнеш сега/.
Прави ми впечатление, че много смело екстраполираш. Никъде не съм заявявал, че детството е мъртъв скелет. Казано е, че понякога нещо от детството ни спъва и установяваме, че макар и забравено, можем да възкресим мъртвия му скелет. Ти наемаш ли се да твърдиш, че помниш всеки детайл от детството си? Аз не! А душата винаги иска повече отколкото получава. Този майски бръмбар е символ на Времето, което избръмчава, покрай ушите ни и отнася най-хубавите ни мечти, на които не е писано да се осъществят, Анита.
Мерси за това наистина интересно включване! -
1. Благодаря ти отново, Руми! Този път за това хубаво пожелание.
2. Анита - жената, която бавно, но неотклонно превзема и последните кътчета от сърцето ми. Вълнуваш, Анита! Но честно ти споделям, че ми липсват много онези твои хубави коментарни разказчета. Въпросите ти са станали сякаш по-семпли и по-лесни за отговор. Ето - например в конкретния случай. Обяснявам ти веднага, защото с високо реещета се в небето /като орлите/ твоя логика, може би си подминала очевидното обяснение за отклонението от нормалния шрифт в трите думи: "детството", "него" и "там". Еднаквият и леко наклонен шрифт, с помощта на който са изписани единствено тези три думи, означава, че под "него" се разбира детството, а под "там" - пак то. Така, че права си. От даденото обяснение се вижда, че трите думи са изписани съвсем нарочно, а не случайно с този шрифт. Що се касае до "мъртъв скелет", мисля, че е ясно, че когато нещо е умряло и скелетът му е мъртъв. Нали именно затова се говори за възкресяване.
А какво друго, ако не един призрак е далечното минало, Анита? Може би ще измислиш по-сполучлива дума...?
Наистина ме зарадва с посещението си. То означава, че тайно мислиш за мен, за да ме коментираш явно!
3. Благодаря ти, Ванина! И за високата оценка и за този много точен и хубав коментар. Да, детството е Платиненият и Сакрален остров на Миналото. Онзи, когото калните вълни на Времето не могат да отмият - до смъртта ни!
Желая ти много хубава вечер! -
Спомена от детството и безгрижието, което е преживяно, винаги ще си остане островче на което ще се приютяваме. Поздравления за творбата, съпреживях я с теб Мисана!
-
Благодаря, Младен!
Продължавай да твориш и да влагаш душата си В СВОИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ! -
Благодаря ти, Руми, за чудесния коментар и за високата оценка! Но особено ме зарадва прекрасното твое стихотворение, което ми изпрати на линк. Написано е с истинско, дълбоко и неподправено чувство и упражни върху мен силно въздействие. Надявам се, че няма да ми се разсърдиш, че не се въздържах да го коментирам и да му дам заслужената оценка!
Лека вечер и до нови срещи! -
Прекрасно!!!
Наистина, паметта е магьосница, отвежда те на места, които никога повече може да не видиш в своя живот, но все пак се връщаш там!
Благодаря от сърце, че върна и мен в едно прекрасно детство, което никога няма да забравя!
Поздрави!
Ето нещо и от мен: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=328577 -
1. Благодаря ти, Кети, за този коментар! Ти всъщност ми пожелаваш най-хубавото и с това силно ме трогна. Много се радвам, че имам един истински приятел в твое лице в сайта. Това е напълно реципрочно, разбира се.
2. Мерси, Иване, за високата оценка и за този хубав коментар!
3. Благодаря ти, Силвия! Сигурно дотук съм бил щастливец, но както е казал Солон на цар Крес - "Щастливият се познава след смъртта!" Затова все още не избързвам да се наредя в редицата на щастливите.
Но на теб от сърце пожелавам две неща:
1. Да разбереш какво е щастие.
2. Да го постигнеш.
За целта е важно да узнаеш 2 неща.
A) Какво не искаш в този живот.
B) Какво искаш.
За първото от тях е достатъчно да познаваш добре миналото, а за второто - бъдещето!
На всички вас, колеги по перо и приятели, желая една хубава /по ваш избор/ нова седмица! -
Ти си ЩАСТЛИВЕЦ.
Имал си детство.
Имаш и спомени!
Поздрави! -
Удоволствие ми доставиха тези поетични спомени!
-
Изгубим ли връзката с детството, духовната старост ни връхлита като тъмна сила. Желая ти детето в теб да не умира никога, Младене и душата детска все да е гладна за вълшебства!
-
1. Благодаря на Латинка, Патриция и Куш, за високите оценки дадени за текста ми!
2. Благодаря ви, Милена и Краси, за високите оценки и за тези хубави! коментари!
Желая на всички вас хубава нова седмица и ценни творчески хрумвания! -
Сиянието на спомена за детството - наистина неземно, вълнуващо до щастие, до сълзи...
Истински ме трогна, благодаря! -
1. Благодаря ти, Исмаиле, за високата оценка и за хубавите думи!
2. Мерси, Ивон за високата оценка!
3. Благодаря ти, Ирена, за чудесния коментар!
И на трима ви желая много хубава нова седмица! -
Детските спомени са истинска магия! Чудесен, докосващ душата стих, Мисана! Поздрави!
-
Надникнах в твойто и ме върна и в мойто детство! Благодаря ти, Мисана!
-
благодаря ти, Септември! За високата оценка и за позитивния коментар. Трогнат съм и ти желая хубав ден и творчески успехи!
-
Благодаря ви, Стойна, Роси и Дочка за високите оценки, дадени за текста ми, както и за толкова хубавите коментари. Трогнат съм!
Благодаря и на теб, Евелина, че коментира така мило и задълбочено стихотворението ми.
На всички вас желая да ви е хубава неделята, както и седмицата от утре! Да ви спохождат само позитивни мисли и творчески вдъхновяващи импулси! -
Изключително затрогваш текст, навява носталгия по нещо забравено в миналото..., когато привикнем с нещо много скъпо - след като го загубим тъгата е голяма, мислите се връщат там при всяко цветенце и дърво с клонак, където са минали красиви моменти и изживявания..., много липсва...!!!
"Дуварите високи още скриват
дървото вишнево и чудната кайсия.
Магьосница е паметта и мълчаливо
ме връща в детството със приказна магия." -
"Животът е неземната поляна
на шепа спомени, по чудо оцелели.
Вървиш, но спъваш се във нещо уж забравено
и възкресяваш мъртвия му скелет..."
Спомените са това, което още ни крепи
(с годините изгубихме илюзиите)
погребахме приятелства и истини
остават спомените - корени на музите... -
Приятно ми бе да надникна в неземната поляна на твоите спомени!
-
Добро утро, приятелю!
"Дуварите високи още скриват
дървото вишнево и чудната кайсия.
Магьосница е паметта и мълчаливо
ме връща в детството със приказна магия."
За да полетим високо първо трябва да се заредим от извора с най-
чистото гориво! Мисля, че това всъщност всъщност си направил с тази оригинална, вълнуваща, наситена с много чувство и любов творба.
Така се опитваме завинаги да съхраним детето в себе си, което мисля, че ти си направил отдавна.
Поздрав за прекрасната творба и талантливия й автор! Ведър ден! -
1. Мерси, Проблематичност за високата оценка!
2. Благодаря ти, Светла, за високата оценка и за този вълнуващ за мен коментар! След "Помниш ли, помниш ли тихия двор..." на Димчо Дебелянов,
едва ли някой би дръзнал да се съизмерва с този шедьовър за "двора на детството". Моят текст е свързан с един конкретен и незаличим от спомените ми ден, от моето детство, който ме е преследвал цял живот със своята изваяна яркост. Но едва днес, в един раздрънкан автобус, пътуващ към Плана, ме връхлетя вдъхновението да го пресъздам в стих, който да е мотивиран. Не изключвам редица несъвършенства, постнах го още "топъл", но мисля, че е излъчен от дъното на душата ми. Затова наистина много се радвам, че ти го почувства.
Хубава неделя и нова седмица и нови творчески успехи! -
На една определена възраст, всички се връщаме в "двора на детството".
Лично за мен това беше най-прекрасното време от живота ми.
Благодаря, че с този прекрасен стих, ми го припомни, Младен!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Животът е неземната поляна
на шепа спомени, по чудо оцелели.
Затова е толкова важно да помним...