29 нояб. 2014 г., 22:17  

Магията на спомена

1.5K 1 32


Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна.

Дуварите високи още скриват
дървото вишнево и чудната кайсия.
Магьосница е паметта и мълчаливо
ме връща в детството със приказна магия.

И все по-често него обитавам,
а нощем призракът на миналото литва.
Лети над сънищата стръмни и пристава
на някой миг вълшебен, там поникнал.

Животът е неземната поляна
на шепа спомени, по чудо оцелели.
Вървиш, но спъваш се във нещо уж забравено
и възкресяваш мъртвия му скелет...

Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е - красотата на детството! Но не само! Особено много ми хареса това себеосъзнаване:

    Животът е неземната поляна
    на шепа спомени, по чудо оцелели.

    Затова е толкова важно да помним...
  • Сияен беше дворът с калдъръма.
    Денят се вряза - в спомена остана.
    И майски бръмбар край ушите бръмна -
    душата детска той отнесе гладна!
    Много е хубаво. Спомена за детството се връща винаги когато душата е тъжна. Тя търси убежище за покой. Браво много добре си вникнал в пространството и времето.Силно" Денят се вряза --- в спомена остана. Ти показваш как летят дните от детството ти до сега.
  • Благодаря ти, Даниеле, за оценката и за коментара! Всъщност едрият шрифт идва от това, че копирам текста, преди да го постна, от друго място. Мързелив съм по природа, но ще се опитам за в бъдеще да удовлетворя молбата ти.
  • ОК, няма да те контрирам, когато си в чуждо коментарно поле. Няма проблем!
  • "Aquila non capit muscas!"

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....