29 нояб. 2014 г., 22:17  

Магията на спомена

1.5K 1 32


Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна.

Дуварите високи още скриват
дървото вишнево и чудната кайсия.
Магьосница е паметта и мълчаливо
ме връща в детството със приказна магия.

И все по-често него обитавам,
а нощем призракът на миналото литва.
Лети над сънищата стръмни и пристава
на някой миг вълшебен, там поникнал.

Животът е неземната поляна
на шепа спомени, по чудо оцелели.
Вървиш, но спъваш се във нещо уж забравено
и възкресяваш мъртвия му скелет...

Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е - красотата на детството! Но не само! Особено много ми хареса това себеосъзнаване:

    Животът е неземната поляна
    на шепа спомени, по чудо оцелели.

    Затова е толкова важно да помним...
  • Сияен беше дворът с калдъръма.
    Денят се вряза - в спомена остана.
    И майски бръмбар край ушите бръмна -
    душата детска той отнесе гладна!
    Много е хубаво. Спомена за детството се връща винаги когато душата е тъжна. Тя търси убежище за покой. Браво много добре си вникнал в пространството и времето.Силно" Денят се вряза --- в спомена остана. Ти показваш как летят дните от детството ти до сега.
  • Благодаря ти, Даниеле, за оценката и за коментара! Всъщност едрият шрифт идва от това, че копирам текста, преди да го постна, от друго място. Мързелив съм по природа, но ще се опитам за в бъдеще да удовлетворя молбата ти.
  • ОК, няма да те контрирам, когато си в чуждо коментарно поле. Няма проблем!
  • "Aquila non capit muscas!"

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...