21 jul 2019, 18:25

Магията на Южните морета...

826 1 1

 

Магията на Южните морета...3

(триптих)

 

1. Вечност

 

То беше храм на Красотата!...

А в него аз бях обладан

от религията на хазарта

и лудостта да бъдеш сам!..

 

2. Вечер

 

Щом догори на запад във залеза морето

и топла нощ разпръсне на траура цвета,

звездите разпилени събират се в небето

и слизат да се къпят във топлата вода...

 

Те весело играят... Надбягват се с вълните...

Русалки ги заплитат в коси със морски цвят,

а тия вечни скитници, моряците, в нощѝте

въртят се и от мъка не могат да заспят...

 

3. Утро

 

На Изтока стопеният метал

разлива се, разпалва се водата...

От облаци и слънце пресъздал

е Вятърът, с изкуство непознато

 

сам подлудели цветни светове,

от замъци и весели градини –

населени със Млади боговѐ

пияни от възторженото вино

 

на изгревът...

... Задъхани от светлата си власт

там облаци им сá конете...

И любят Вятърът със огнената страст –

възможна само миг преди да светне...

 

Някога в Пасифика

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива творба!Поздравления, Коста!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...